Конна база "Нова Звезда" - езда в София
English Deutsch Български
   
Конна база "Нова Звезда" - езда в София
 


Адрес:
гр. София
кв. Княжево
вилна зона Килиите

GSM:

++359888466364
++359895770777
0895770782
Тел. ++359 2 9461440
E-mail:
Skype:   
info@ezdabg.com
Nikolai,Ivanov66
Facebook:

Нова Звезда






Конна база "Нова Звезда" във Facebook
Примерни маршрути

Двудневен преход до Селимица на палатки
Тридневен преход Витоша
Езда и Руска баня
Конен преход Княжево Седемте рилски езера и обратно
Шестдневен сървайвър до Трънското ждрело и обратно

ДВУДНЕВЕН ПРЕХОД ДО СЕЛИМИЦА НА ПАЛАТКИ


Усетете духа на дивия запад. Подарете си незабравим конен преход, изпълен със спиращи дъха гледки в планина Витоша. Ще яздим през гори и планински плата, ще прекосяваме потоци и ще се спуснем през високопланински ливади обрасли с клекове. Ще прекосим Витоша и ще нощуваме на палатки до хижа Селимица на височина 1235 метра. Ще опитаме местния натурален сок от горски плодове, планински билков чай и вино от диви ягоди.

Район: планина Витоша

Цена на човек / 130.00 лв.

План на пътуване:   

Ден 1

8.00 ч. - Пристигане в конна база НОВА ЗВЕЗДА - кв. Княжево, инструктаж, прогонване на амуницията. Отправяме се към Тихият Кът яздейки през планински гористи пътеки. Оттам се насочваме към местността Дендрариум, където правим кратка почивка. Изкачвайки се нагоре, прекосявайки няколко планински потока достигаме до Златните мостове. Изкачването продължава през гористи пътеки докато стигнем местността до хижа Офелийте. Яздейки по пътя достигаме до хижа Кумата. Прекосявайки планински потоци се насочваме към подножието на Конярника. Следва стръмно изкачване през местността Стръмнината, слизаме от конете и изкачваме десетина минути пеш. Озоваваме се на Селимишко плато Гледката е невероятна. Вижда се Верила, Рила и Осоговска планина. Ездата продължава през поляните на Селимишкото плато. Минавайки покрай връх Селимица 2040 м. Слизаме от конете и започваме спускане по стръмна пътека водеща до крайната ни цел- хижа Селимица. Като стигнем местността Танчовица отново на конете и през гори и поляни пристигаме в хижата. Ще опитаме натурален сок от горски плодове, планински билков чай и вино от диви ягоди, а за вечеря хапваме в ресторантчето на хижата. Нощувка на палатка.
Дължина на маршрута: 7 часа
Най – висока точка: 2040 м.

Ден 2
След закуска прогонваме амуницията и отново на конете. Маршрута започва с изкачване през гориста планинска местност към хижа Острица 1695 м. Оттам по платото отиваме към местността Офелийте. След кратка почивка продължаваме към Златните мостове. По сравнително равен терен се отправяме към хижа Момина скала. След което ни чака полегато спускане към комплекса Тихия Кът. По широка туристическа пътека преминавайки през Бялата вода се спускаме към горните къщи на квартал Княжево. Чака ни приятен галоп по чакълест път до крайната точка на този преход – конна база НОВА ЗВЕЗДА.

Дължина на маршрута: 6 часа
Най – висока точка:1696 м.
 

Настаняване :   

Нощувка на собствени палатки ;

Храна – собствена (барбекю); Възможност за вечеря и закуска в крайпътни хижи ;

Транспорт на багажа:   - осигурен

Цената включва:   водач, кон, амуниция, тока (каска), 1 нощувка на собствена палатка ;

Цената не включва: храна

Необходима екипировка:   дрехи за езда, удобни обувки, дастер (дъждобран)

Големина на групата:  до 14 души

 

Тридневен преход Витоша, конна база НОВА ЗВЕЗДА- Верила село Яребковица и обратно


Опознайте Витоша и Верила, предлагаме Ви конен преход, изпълен с гледки в планините Витоша и Верила. Ще прекосим най-високите върхове на Витоша (Черни Връх 2290 метра) и на Верила (Голям Дебелец 1414 метра). Потопявайки се в необятните гори на Верила ще усетите свободата на волните ездачи. Като опция може да съчетаем ездата с удоволствието на минералният басеин в село Белчин баня. Ще опитаме домашно приготвени храни от екологично чисти продукти и специалитети приготвени собственоръчно на скара с дървени въглища. Ще гостуваме в кащата на бай Георги и неговата съпруга.

Област:    планина Витоша и Верила

Цена без сам. билет:   200.00 BGN

План на пътуване:   

Ден за настаняване и подготовка 2-3 часа

Пристигане в конна база НОВА ЗВЕЗДА кв. Княжево, инструктаж, прогонване на амуницията. Езда в околностите на базата за запознаване с конете и тестване на амуницията.

Ден 1
Княжево – Черни връх – връх Дамян – Букапреслански проход – Яребковица Терзийската махала

           Тръгване 08:00 сутринта от база Нова звезда. В началото, яздим ходом редувайки с тръс, докато достигнем местността Тихия кът. Следвайки пътеките минаваме през Златните мостове. Изкачването продължава през гористи пътеки докато стигнем местността до хижа Офелийте. Яздейки по пътя достигаме до хижа Кумата. Прекосявайки планински потоци се насочваме към подножието на Конярника. Следва стръмно изкачване през местността Стръмнината, слизаме от конете и изкачваме десетина минути пеш. Озоваваме се на Селимишко плато гледката е невероятна вижда се Верила, Рила и Осоговска планина. От там до Черни връх, който е най-високата точка на нашия маршрут остава час езда. Кратка почивка на върха на планината и продължаваме минавайки от южната страна на Черни връх покрай местността Скопарника. На Ярловски купен се спускаме надолу към Чуйпетлово. От там в галоп към връх Дамян. Кратка почивка и в тръс навлизаме във Верила отправяйки се към Букапреслански проход. След около 2 часа езда из горите на Верила пристигаме до крайната точка за днешният ден. Къщата на бай Георги в Яревковица Терзийската махала. Следва разседлаване грижа за конете и вечеря покрай лагерният огън.

Дължина на маршрута: 10 часа
Най – висока точка: 2290 м.

Ден 2
Яребковица Терзийската махала- връх Голям Дебелец и обратно

След закуска имаме два варианта езда в горите на Верила, като ще обиколим махалите на село Яребковица и ще изкачим най-високият връх (Голям Дебелец 1414 метра). Или ще оставим конете да почиват и ще отидем до минералният басеин в село Белчин баня, където ще се отдадем на заслужена почивка и удоволствието от топлата минерална вода. Вечерта разбира се лагерният огън и местни специалитети от България.

Дължина на маршрута: 4 часа
Най – висока точка:1414 м.

Ден 3
Яребковица Терзийската махала – Букапреслански проход - връх Дамян – Черни връх - Княжево
            След лека закуска сбогувайки се с нашите домакини рано сутринта поемаме по обратният маршрут. Яздейки по плавните извивки на планината Верила минаваме покрай село Ярлово. Там е границата вежду Верила и Витоша. Южните склонове на Витоша са изключително красиви ще видим извора на река Струма. В ранният следобед ще прехвърлим Черни връх и от там надолу към началната точка на това вълнувашо преживяване конна база НОВА ЗВЕЗДА.

Дължина на маршрута: 10 часа
Най – висока точка: 2290 м.

Практическа информация:   маршрута е за ездачи с опит

 

Препоръчителен период на пътуване:   Май - Септември

Необходима екипировка:   дрехи за езда, удобни обувки, дастер (дъждобран), бански, джапанки,

 Големина на групата:   4 - 8 души

 

ЕЗДА ПЛЮС РУСКА БАНЯ!

http://www.ezdabg.com/showpics.php?g=13

Езда и RUSSIAN SPA


Подарете си уникално преживяване! Това е нещото което ще издигне духа Ви до висините. Какво е нашето предложение

Еднодневен преход от кв. Кяжево до станция „Драгалевци” на едноименния лифт, посещение на SPA клуб „РУСКА БАНЯ” и обратно.

Област:    планина Витоша

Цена :   50 BGN на човек

План на пътуване:   

Пристигане в конна база НОВА ЗВЕЗДА кв. Княжево, инструктаж, екипиране. Потегляме по пресечен терен към „Каменната къща”. Пресичайки шосето за „Златните Мостове” продължаваме по криволичещи пътеки към местността „Боянска чешма”. Яздейки по пътека с плавни завои се отправяме към кв. Драгалевци. След кратко изкачване стигаме до нашата цел SPA клуб „РУСКА БАНЯ” . Връзваме конете и се потапяме в атмосферата на истинската традиционна руска баня. Клубът е напълно автентичен с брезови клонки, печка на дърва и за охлаждане студен басеин. След процедурите ще се насладим на Руска водка, сельодка и кисели краставички. Домакините предлагат и масаж с мед. Стая за почивка и традиционна Руска кухня.

С приповдигнато настроение сме отново на конете. Ездата е великолепна, яздейки в галоп по плавно извиващите се пътеки се прибираме. Емоцията настроението и усещането са незабравими.

Дължина на маршрута: 5 часа
Престой в SPA клуба: 2-3 часа м.
 

Цената включва:   водач, кон, амуниция, тока (каска)

Цената не включва:  транспорт до конна база НОВА ЗВЕЗДА кв. Княжево престой и консумация в SPA клуб „РУСКА БАНЯ”

Цена за SPA клуб „РУСКА БАНЯ” 70 лв. на час за ангажиране на целия клуб, 20 лв. на човек за масажи и процедури (по желание), водка и храна като в ресторант две зведи.

Практическа информация:   Маршрута е за ездачи с опит или с малко опит. Добре е ездовите умения на ездачите в групата да са на едно ниво.

 

Препоръчителен период на пътуване:   целогодишно, зимата е по-добре

Необходима екипировка:   дрехи за езда 

Големина на групата:   4 - 8 души

 

 

Конен преход Княжево Седемте рилски езера и обратно

http://www.ezdabg.com/showpics.php?g=9&show=389

Ден първи:

Княжево – Черни връх – връх Дамян – Букапреслански проход – Яребковица Терзийската махала

           Плановете са да тръгне 07:00 сутринта от база Нова звезда. Обичайната суетня около тръгването, седла амуниции, дрехи провизии, овес за конете.

Тръгваме след час, шестима ездачи и два резервни коня на повод. Дружината е Ники шеф на Нова звезда, дъщеря му Маргарита, Галя момиче, което има осем часа езда преди този преход, Роман жокей по рождение и признание, Сашо възпитаник на Марин Ротмистъра и аз столичен зъботехник и ездач. Резервните коне са оседлани в случай на нужда да имаме под ръка коне и амуниция. Началото е бавно, яздим ходом предимно и по- малко тръс, така е до Тихия кът. Оттам нататък освободихме единия от конете -Галя, а нейната задача до края на това приключение беше да носи една раничка с нещо вътре. Това ни даде възможност да яздим повечко време тръс. Стигаме Черни връх за около 4 часа. Обичайните снимки и се запознаваме с Добрин- хижаря на хижа Погледец. Приобщаваме го към каузата и той и неговия приятел яздят двата свободни коня. Минаваме от южната страна на Черни връх покрай Скопарника и на Ярловски купен се спускаме надолу към Чуйпетлово. На разклона с двете джанки се разделяме с нашия приятел Добрин. От там в галоп към връх Дамян конете са неудържими , удоволствието е един път. Кратка почивка и в тръс към Букапреслански проход. Леко объркване на пътя, но в крайна сметка сме в правилната посока. Пристигаме на разклона за Яребковица към 16:00 часа поизморени. Спомените ми са , че остават 10-15 минути езда до Терзийската махала, оказаха се около час. В къщата на бай Георги ни посрещат с възторг. Разседлаваме конете даваме им дажбата овес докаран от обоза (пикап който върви с нас и ни чака на местата за нощуване), след което засядаме около огъня. След час на коне идват Кирил от Wetern bg и двама чехи негови другари. Чакаме Пепи Буч и Здравко , нашите гидове за Рила. За съжаление Кирил и компания тръгват по-рано ,за да се приберат по светло в ранчото. По-късно пристигат Пепи Буч и Здравко (с джип), планираме прехода и неговият старт, който е чеверме на следващия ден.

Ден втори:

Старта

Какво да кажа, дъжд цял ден, вали и не спира, за пръв път виждам как се пече чеверме в дъжд. Буч и Здравко към обед ни напускат ,за да си вземат конете от Боровец. Вечерта се събираме всички плюс съседи от съседните махали и това беше краят на чевермето.

Ден трети:

Яребковица Терзийската махала – връх Голям Дебелец – Клисура – Обесен Камък – хижа Ловна

Оседлаваме в 08:00 вали дъжд та се къса, снимка за успешен старт и тръгваме.

До едно време имаше път тръс и клонки от които се пазиш. По едно време започнахме изкачване на тук натам и се озовахме на най -високият връх във Верила Голям Дебелец (не планирано разбира се). Добре ама, като се озовахме на същата чешмичка покрай, която бяхме минали преди час ентусиазмът намаля. От там се почна лутането, което лично на мен най-много ми харесва. Кога ще ти се у даде да яздиш по път който се стеснява и накрая се превръща в река, в която изминаваме разстояние около километър ,защото не можем да излезем от нея. Добре че срещнахме един старец, та ни упъти. След това дълги тръсове и галоп през уникалната за езда Верила. Към обед пристигаме в Клисура, бързо зареждане на батериите с бира, кебапчета и там кой каквото пие, и поемаме към хижа Ловна. Рила голям контраст между ездата до сега. Първо грее слънце ,необятни простори, плавни хълмове, конете са неудържими. Както обикновено объркваме посоката благодарение на малко Български говорещ дървосекач, но внасяме корекция в маршрута и към 19:00 часа пристигаме в хижа Ловна. За вечерта се знае.

Ден четвърти:

хижа Ловна – хижа Рилски езера – Рилски езера – колибите под Мальовица – Гюлечица

Ще бъда кратък, много ходене пеша до езерата. Стръмно е и трябва да пазим силите на конете. След като се изкачихме на високото се спуснахме през една урва към Горната колиба. От там подкарахме един табун от около десетина коня за да ги преместим в Долната колиба. Конете са на Здравко. Чувстваш се като във филм.

От Долната Колиба където оставихме конете с други коне на паша, поехме през най-красивата долина която съм виждал към местността Гюлечица. Около три-четири часа езда и пристигаме. За Гюлечица и хотела Дивите петли мога да кажа само това БАНЯ С ТОПЛА ВОДА.

Ден пети:

Гюлечица – хижа Вада – разклона за Сапарева баня – Обесен камък – Клисура – Яребковица някакава махала – Терзийска махала

Оседлаваме и тръгваме към 09:30 Здравко ни упътва и се разделяме с него и Пепи Буч. Всичко върви прекрасно, яздим по път през борова гора. Подминаваме хижа Вада и се отправяме към разклона за Сапарева баня. На разклона свободните коне решават да тръгнат в обратна посока в галоп. След около половин час преследване експедицията продължава. Обикновените неща -грешна посока , спиране на моторист и упътване. Излизаме на Обесен камък- позната местност, нашите следи от подкови в обратна посока. И така като следотърсачи се объркахме два пъти. В крайна сметка към 14:00 бяхме в кръчмата в Клисура. Три автобуса с туристи бяха изяли всичко , но по бира и кебапче имаше и за нас. Славният преход през Верила ни донесе това , че се изгубихме в нашата собствена група. Тогава една сигнална ракета би ни била от полза. Минаваме през някаква махала на Яребковица, която е на отсрещният баир от Терзийската махала за където сме тръгнали. В крайна сметка към 21:00 успешно пристигаме в къщата на бай Георги. Там ни чака Дамян войник от БА, който се присъединява към нас до края на прехода

Ден шести:

Терзийска махала - Букапреслански проход – Ярлово – Ярема – Железница – Пътеката около Витоша – хижа Погледец

Първоначално бяхме решили този ден да почиваме, но в последствие променихме плана. Тръгваме към 11:00 часа, здрав тръс и след около час и половина све в Ярлово. Бърза смяна на подкова и на път към Ярема. Следваме бяло - синя маркировка , пътят е много приятен за езда. Междувременно по телефона се уговаряме с друг ездач Ханс (не знае български) да ни чака на чешмата в Ярема и да се присъедини към нас. Взимаме го и по асфалта та до Железница, това беше най не приятната част от прехода. От железница се изкачихме на панорамната пътека. Около два часа езда и сме на подхода към хижа Погледец. Час и половина пеша по баира и пристигаме в хижата. Огън това - онова.

Ден седми:

Разделяме се с Добрин хижаря и пеша стигаме до панорамната пътека. Здрава езда изтощени към 13:00 часа минаваме покрай вилата на моят съдружник Кирил. За наш късмет има студена бира и месо асорти на скара. Зареждаме за последно, благополучно пристигаме в Нова звезда след този незабравим преход.

От Пламен Белчев 

 

ШЕСТДНЕВЕН СЪРВАЙВЪР ДО ТРЪНСКОТО ЖДРЕЛО И ОБРАТНО С 10 ЛВ. В ДЖОБА                                         

Всичко започна от идеята да се направи конен преход така, както са го правели ездачите от дивия запад. Тоест да се язди, като се нощува където замръкнеш и се яде каквото си наловиш, а за конете паша. На днешно време в България няма толкова диви и обезлюдени места за да осъществим прехода в чист вид. За целта леко променихме идеята и нарекохме прехода Еко-здравословен Съвайвър.

Условията са следните:

Пет- шест дневен преход

Всеки от ездачите има право на десет лева джобни ( нито лев повече)

Цялата екипировка за нощуване, посуда, уреди за лов и риболов, дрехи трябва да се носи от конете на ездачите, тоест няма обоз.

И така започнаха приготовленията.

Очертахме маршрут:

   1. конна база НОВА ЗВЕЗДА – къщата на Бойко от квартал Варош на Перник
   2. квартал Варош – язовира на село Бегуновци
   3. Бегуновци – Трънско ждрело
   4. връщане към конна база НОВА ЗВЕЗДА

Проверихме подковите на конете, подготвихме амуницията за преход (дисаги, връзки по седлата, нагръдници и др.). Понеделник е. Прехода започва. Рано сутринта в базата е доста оживено коне, ездачи, багажи.

Участниците в прехода са

Николай Иванов (Коки) организатор и собственик на Нова Звезда, Жоро - ездач с малко опит, но с голяма воля, Дамян (военния) войник на служба в Българската Армия и истински съвайвър, Данчо (Даката), грижи се за конете в базата, Борил (бармана) отговарящ за приготовлението на храната, и аз Пламен столичен зъботехник и ездач.

За първият ден до квартал Варош на Перник с нас ще дойдат и адаша ми Пламен с прякор Шварц (заради името на коня, който язди) и Ивайло . Яхваме конете и се отправяме към Голямо Бучино през Владая. Нищо необичайно, този маршрут го знаем. Озовавайки се на южните склонове на Люлин планина, Перник е пред нас и по упътването на Бойко при когото отиваме се насочваме към квартал Варош. Ездата е приятна, конете са в отлична форма и след час се озоваваме в Голямо Бучино. Кратка почивка и през полегатите хълмове западно от Перник продължаваме нататък. Терена е разнообразен, редуват се обрасли с трева хълмове, дерета и горички. Навлизаме в борова гора, конете в лек галоп се носят по горският път осеян с плавни завои. Нататък продължаваме през табаните на някакъв открит рудник, което не е най-приятното място за езда. Към 16 часа преваляйки тревист хълм се озоваваме в къщата на Бойко от Варош. Разседлаваме. Овес за конете, а за нас салата, ракия и по пържола. Тестваме екипировката-палатки, спални чували. Пренощуваме в двора на къщата.

На сутринта зоб за конете, за нас по едно кафе и приключението за шестима ездачи започва. Адаша ми Пламен и Иво се връщат обратно в база Нова звезда. Целта ни за днес е да стигнем до язовир Бегуновци. Терена е фантастичен - полегати тревисти хълмове, селца и горички. Конете се чувстват превъзходно, а удоволствието от ездата е на МАКС. Тъкмо започва да ни напича жегата и към 14 часа пристигаме до язовир Бегуновци. След кратка обиколка около язовира си избираме място за бивакуване. Разседлаваме, конете започват да пасат сочната трева около язовира, а всеки от нас се захваща, я със събиране на дърва, я с улов на риба. Накрая всички влизаме с конете в язовира и къпането започва. Даката и Жоро отиват до селото и се връщат с две двулитрови бутилки бира, шише ракия и един хляб, което слага край на 1/3 от бюджета ни. Вечерята е рибена чорба от слънчевки с гъби и печени картофи в жарта (картофите са от една нива).

На сутринта по един чай от жълт кантарион, събираме бивака и на конете. Пием по кафе в село Бегуновци, като разпитваме за най-краткият път до село Банище. Следваме упътването на местен старец, но в полето срещаме берачи на кантарион, които ни объркват леко та през хълмове и дерета се озоваваме в друго село. Изморени сме, топло е много, а село Банище е го къде е на три километра по асфалтов път. Яздим ходом, страшна жега и към обед пристигаме в Банище. Ликвидираме още малко от бюджета под формата на студена бира. Редовното упътване от компанията седяща пред селската кръчма и след кратка почивка поемаме по пътя. Терена е невероятен, горски път и хладна гора. Две до три обърквания и излизаме на пътя за село Велиново. Пак асфалт, пак жега. Ходим пеша и водим конете. По-гадно нещо от езда по този вид настилка няма. Какво да се прави, леко полеко пристигаме пред кметството на село Велиново. Кметъ-специални благодарности към този отзивчив човек, който ни упътва към Трън. За съжаление пак асфалт, след малко кметът ни настига с кола и казва, че се сеща за черен път започващ след някакво мостче по-надолу. Продължаваме и не щеш ли пак кметът ни чака на отбивката за прекият черен път, за да ни упъти. Поемаме по пътя и през горички и поляни пристигаме в Трън. Ей, почувствах се като на парад. Голяма атракция предизвикахме в градчето, купуваме два хляба малко бурканче мед и оставаме с12 лева. Не щеш ли кметът на Велиново ни чака на разклона за ждрелото, страхотен човек. Още асфалт, поне е хладно и към 19 часа пристигаме на ждрелото на река Ерма. Разседлаваме, конете на паша, ние стъкмяваме лагера, дърва, огън, палатки ей такива неща. Неочаквано пристига кола и от нея слиза отец Петър, който ни кани да посетим утре сутринта манастира Св. Архангел Михаил. Даже ни остави ключа от черквата. Вечерята е леща с гъби и филия хляб. Екстрата е две рибки хванати в реката печени на клечка. Борил бармана готви фантастично с оскъдицата от продукти с които разполага. През нощта заваля дъжд, покрай реката си е студено, но не е болка за умиране. Поне тревата е сочна и в изобилие конете хрупаха сладко цяла нощ.

И така ставаме сутринта военния ни глези с кутия пастет, а чая е от билки набрани от нас. От там събираме лагера и на конете. Потегляме, утрото е прекрасно минавайки през тунелите над ждрелото се отправяме по черен път успоредно на границата към Трънска Банкя. Към обед в тръс запълвайки цялата улица навлизаме в селото. Две жени на селската чешма ни гледат с изумление. По-късно едната от тях сподели, че сме изглеждали много внушително и е помислила че Сърбите идват. Направихме кратка почивка в селото, като междувременно нападнахме една джанка и една вишна, както и напълнихме една торба с охлюви. След като ни упътиха продължихме през гората към следващото село Врабча. Черният път през гората е разкошен за езда, като се редуват гора и поляни. Ненадейно се озоваваме на асфалтов път с табела Врабча. Местна забележителност е водопада, където правим кратка почивка. От там по асфалтовия път продължаваме към селото. Магазина не работи, хора няма. Напряко през ливадите отпрашваме към следващото село, което се оказва махала на Врабча. За наше щастие срещнахме граничарите, след като ни провериха, ни дадоха подробни инструкции, да не се отклоняваме от пътя нито в ляво, нито в дясно, защото сме много близо до границата. Психически се настроихме за 10 км. асфалт през гъста гора, та слязохме от конете и за около 2 часа в шеги и закачки го изминахме. Следваха няколко села, едно от които е Круша. Като подминахме разклона за Несла си намерихме прекрасно място за нощуване до местната река. Както обикновено появяването ни не остава незабелязано. До лагера ни дойде местен, който се оказа братовчед на кмета от село Велиново. Човекът също гледа коне има кобила арденска порода. На всичкото отгоре ни подкова едната кобила, която беше загубила подкова. С две думи изключително отзивчиви и добронамерени хора. Да не коментираме, че искаше да ни нагости в тях, но това би развалило приключението ни. А на нас бармана ни е приготвил блюдото охлюви с ориз с пресен джоджен и прясна риба на скара. Няма какво да коментирам. Нищо не остана.

Сутрин е, конете хрупат сладко сочната трева около лагера. Чай, една консерва русенско варено, оседлаване и на конете. По указанията се отправяме към село Габер. Малко асфалт и след това супер поляни. В селото екстрата е кафе. От там ориентирайки се по слънцето държим посока изток, терена е перфектен, редуват се широки полета набраздени от плитки дерета. От време на време хващаме някой черен път, ако е в нашата посока. Така около 15 часа пристигаме в село Алдомировци. Страшна жега е, след кратък разбор пред местния магазин изхарчваме последните си пари. Двулитровка студена бира, бяло вино два литра, два хляба, бурканче мед и лютеница. Направиха ни отстъпка защото не ни достигнаха шейсетина стотинки. Потегляме и след около два часа езда намираме подходящо място за бивак. Река, дърва, паша. От реката край Несла бяхме наловили клен и мряна, та вечерята е истинска рибена чорба и две риби на скарата. Умората си казва думата и около 22 часа си лягаме. Последен ден, така поне е по план, няма пари, няма вода за пиене, та бързо събиране на лагера, оседлаване и 9 часа сме на път. Решаваме да държим посока право към Витоша. Пред нас се разстила огромно поле и някакво село на хоризонта. След около час сме в село Гълъбовци. Зареждаме запасите от вода, поим конете на реката и посоката ни е право към Витоша. След известно време пристигаме в покрайнините на село Храбърско. Напускайки селото пред нас се ширва огромно поле, но в далечината има невисока, но гориста планина. Насочваме се право натам, като се прицелваме в по-малко обрасъл склон. Доближаваме планината, пред нас има дере с река. Смело нагазваме в реката, но отсрещния бряг е гъсто обрасъл и много стръмен. Военният с мачетето прави просека, той Николай и аз минаваме, останалите под ръководството на Бармана решават да заобиколят планината.

От тук нататък следва най-интересната езда. Движейки се право към Витоша се редуват била с рехави храсти и огромни поляни. Жегата се засилва, а населени места няма, добре поне че има рекички в който конете да пият вода. Прекосявайки две-три дерета, се озоваваме над Банкя в боровата гора. Умираме за вода, нашата отдавна е свършила добре, че Дамян намери едно термосче в дисагите с 200 мл. вода. Правим кратка почивка под сянката на едно дърво и пак на конете. След около час доближаваме крайните къщи южно от Банкя. След като пихме и заредихме манерките вече нищо не може да ни се опре. Времето захладнява, а телевизионната кула на Копитото едвам се вижда. Изморени сме, ние и конете та ездата е предимно ходом. Навлизайки в Мало Бучино настроението се повдига, вижда му се края. От там по горски път пристигаме на манастира. Група хора са уловили огромен сом за курбан на другият ден, та ни почерпиха по парче пържен сом. След около час към 18:30 часа пристигаме в конната база. Барманската група пристигат към 22:30 по тъмно.


Така завърши първият ЕКО съвайвър организиран от Нова Зезда. Равносметката е шест дни езда, около 160 км. изминати, два дена с по 9 -10 часа на седлото, изминати пеша около 15 км.

Нова Звезда – База БОЙКО 23 км./ 6 часа

База БОЙКО – Бегуновци 18 км./ 5 часа

Бегуновци – Трънско ждрело 37 км./ 10 часа

Трънско ждрело – Несла 25 км./ 8 часа

Несла – Алдомировци 22 км./ 7 часа

Алдомировци – Нова Звезда 34 км./ 9 часа


Написал, Яздил и Оцелял

Пламен Белчев


Книжарница Нова Звезда
 


© 2006 All Rights Reserved.